Заключение

“Нерядко говорят, че предисловието трябва да се чете накрая. Заключението пък, напротив, трябва още в началото“

                                                                                 Жил Дельоз                   “Всяка епоха казва всичко, което може да каже“.

  Заключение “Раждане на общината. Генеалогия на сигурността“        

   Религията, Изкуството и Науката – това са клони на едно и също дърво„.
          Алберт Айнщайн  

     Мислене, Действие и Качество са трите основни категории в “културата на сигурност.“

Как мислим-Как да мислим?; Как действаме – Как да действаме?… в “свободната инициатива“ в конкретната ситуация, за община Шумен е представено ѝ с “визия“, ѝ  в програма,  с описания и обяснения.

Качество -динамично качество търсим, ѝ в икономическия ни личен живот, ѝ в културния ни личен живот, ѝ  може да постигнем-търсеното динамично качество,  въвеждайки в държавно-юридическия ни обществен живот трите принципа: Откритост, Законност, Съпричастност.

Конкретната политика – “Изграждане на система за Организиране на общинската сигурност“ е средство, средство ѝ за организиране на ежедневната среда на сигурност, ѝ  за организиране на пет от шестте  фактора в процеса – етногенезис: 1).езика, 3).географската среда, 4).социалните отношения, 5). самосъзнанието, 6).процеса на еволюцията, – политика на динамичното качество.

    Качеството не може да бъде извлечено, нито от разума, нито от материята. Но може да бъде извлечено от взаимодействието на разума и материята. Качеството се проявява на границата между обекта и субекта. Качеството не е нещо. Това е събитие при което субектът започва да осъзнава обекта. А доколкото без обект не може да има субект, качеството е събитие, при което става възможно осъзнаване, както на обекта, така и на субекта. Качеството не е просто резултат на сблъскване на субекта и обекта. Самото съществуване на субекта и обекта се извежда от събитието.

  • Събитието Качество е причината на субектите и обектите, които погрешно започват да ни се струват причина за Качеството.
  • Качеството е пряко свързано с наблюдението. Наблюдението създава реалност.

Качеството, може да се подраздели на динамично и статично качества.

Динамичното качество – това е поток от събития на качеството, продължаващ вечно, винаги на граничната линия на настоящето. А в съдържанието на тази линия се разполагат статичните шаблони на ценностите. Това са спомените, обичаите и шаблоните на природата.

Причината за различията,  индивидуалните различия на оценките за качеството са в това, че макар динамичните качества да са константа, тези статични шаблони са различни за всеки, защото всеки човек обладава различни шаблони, шаблоните на своята жизнена история в общия ни жизнен свят. И динамичното качество и статичните шаблони влияят на окончателното съждение. Именно поради тази причина между индивидуалните съждения съществува някакво еднообразие, но това еднообразие е непълно .

  То – динамичното качество, не само се разполага извън пределите на правоъгълниците, но ги пронизва и отива и там, където правоъгълниците не проникват.

Правоъгълниците са организирани по реда на еволюцията, всеки по-горен правоъгълник е по-нов и по-динамичен от по-долния. Най-горният съдържа такива статически интелектуални шаблони, като теология, философия, математика. Поместването на интелекта именно на това място го поставя в превъзхождаща позиция по отношение на социалните, биологическите и менталните шаблони, но го поставя по-ниско от динамичните качества.

Онтология на качеството извежда, че могат да съществуват множество състезаващи се помежду си истини, а решаващият избор между тях прави  ценността.

Социалният шаблон, вторият под ред, включва такива институции като семейството, религиите, държава и др. Те са шаблони на културата и се изучават от антрополозите и социолозите.

В третия правоъгълник са биологичните шаблони: осезание, зрение, слух, обоняние и вкус. Онтология на качеството следва емпиричните традиции и твърди, че чувствата са началната точка на реалността, но нещо, което е от съществено значение, тук се включва и усетът за ценност.

Ценностите са явления. Да ги игнорираш, означава невярно да възприемаш света. Твърди се, че това усещане за ценност, „харесва ми – не ми харесва”, е изходно усещане, изпълняващо ролята на „портиер”, на всичко, на което се учи едно пеленаче.

При раждането това чувство за ценност е във висша степен динамично, но в степента в която детето расте, чувството за ценност все повече се подлага на въздействието на натрапващите се статически шаблони. В миналото това биологическо чувство за ценност се е наричало „субективно”, доколкото тези ценности не могат да бъдат разположени във външен физически обект.

Но квантовата теория унищожи мисълта, че само свойствата разположени във външни физически обекти обладават реалност.

Най-долният правоъгълник показва менталните шаблони. Онтологията на качеството твърди, че обектите се състоят от вещество, но също така твърди, че това вещество може да се определи като „стабилни мисловни шаблони на живота – архетипове”. Това допълнително определение изглежда, че прави нещата още по-ефимерни от преди, но не е така. Обектите на вид, осезание и мирис си остават същите, от където и да ги погледнеш.

Онтологията на качеството се съгласява с научния реализъм в това, че тези мисловни шаблони са съвършено реални и няма причина този правоъгълник да бъде точно тук, но тя твърди, че тази реалност в крайна сметка е дедукция, произведена в първите месеци на живота на новороденото и се подържа от тази култура в която детето израства.

Волята е не само стимул на мисленето , тя е и негова пречка , която го насочва в погрешна посока.  С това се обяснява , защо всяка страст , всяко желание и надежда , страх и интерес , дават на мисълта от своите индивидуални багри , а и я тласкат по своя наклон. Волята е не само различна, или чужда, тя е и противоположна на всяка логика и разум, тя не е съзнавана, а и не се съобразява с нищо и никого, няма нито намерение, нито цел, единственият закон е нейният пълен произвол.

Волята е истинската първичност на съзнанието, не принадлежи на интелекта, но е негов източник и господар.

Интелектът е функция на волята , а функцията на волята е целият човек в неговото битие и същност. Интелектът е своеобразно оръжие в ръцете на волята. Интелектът не знае и не може да проникне във всички тайни на волята.

Той – интелектът е временен , а волята е постоянна.

Невъзможно е да се преборим със злото, докато го отричаме, крием или потискаме.  Можем да се справим с негативното само като се изправим лице в лице срещу него.

За да се освободим от неприятните чувства, мисли и качества, причиняващи болка, дискомфорт и неудовлетворение, е нужно първо да ги приемем, да обикнем всеки един свой недостатък. Приемайки своите недостатъци, човек е принуден да приеме и злото в заобикалящия го свят.

  1. Но какво всъщност означава „да приемем злото“?
  2. Да се примирим с неговото съществуване?
  3. Или да станем част от него?

Всеки път, когато се срещнем със злото или мислим за него, ние реагираме под влиянието на собствената си негативна, отрицателна страна.

Важно е да осъзнаем, че във всеки един момент имаме правото на избор, избор между доброто и злото.

Силата не е в злото, а в нашия избор!

Всеки човек сам прави своя личен избор и следва пътя, който е избрал.
С отрицателното, както и с тъмнината, човек не може да се бори директно, тъй като те не притежават реална собствена сила.  Тъмнината се дефинира като липса на светлина.

За разлика от светлината тъмнината не се характеризира с различна интензивност и дължина на лъчите, поради което и човек познава само един оттенък на тъмното.

Осъзнаването е велик дар от Природата, лъч който осветява болното място и го лекува.

Чрез осъзнаване постепенно ще се научим да откриваме и различаваме корена на злото, на негативните и неприятни емоции, които са просто липса на положителното в живота ни.

Властта е три вида : силова; разменна и символна. Всичко извън  ‘волята’ се постига с ‘власт’. Властта е другата дума на ‘политика’ , тоест – обстоятелствата и възможностите в  социалната форма ( жизнен свят).

Въпреки , че икономическата система е плод на политически избор , тя в много по-голяма степен е резултат от

историческия опит , който с течение на времето преминава в национална култура
Алвин Тофлър

 

Три неща ще се отразят върху нашето политическо бъдеще.
Едно от тях е увеличаването на умствените работници.
Второто е новото зашеметяващо скокообразно

нарастване на обема на вземане на решения.

А третото е компютърът.”
Алвин Тофлър

 

    Завършвам с посочване: Как мога/трябва … да управлявам ?

    „Управлявай “общото“ или чрез образоване на всички и създаване на саморегулация и взаимен контрол, или чрез официален регулиращ механизъм, в идеалния случай създаден за конкретните участници“.