„Съветите на моя баща…!“
..разказа е провокиран от пост и въпрос ..към него на Бойка Трифонова, за което Благодаря!
С .. уважение ..показвам …нея със снимката и от ФБ….в края на разказа.
Бойче, да взема да ти отговоря какво мисля; навярно ти не би постъпила така, но всеки търсещ рано или късно намира… намира каквото търси, без значение колко осъзнава какво точно е търсил.
…Та, баща ми лека му пръст, мир на праха му, буквално в последните часове на живота си сподели. Както винаги засмян, весел, и с онази ирония на мъж, помъдрял през годините в потока на ежедневните грижи за какво ли не. Той – баща ми беше обикновен човек, израсъл сред овцете, не можеше да пише, четеше сричайки, останал сирак на две годинки, казваше, че няма спомен за своя баща, но майка му, моята баба, помня я, слаба съсухрена от работа на полето жена, с властен пронизваш поглед и не цепеше думата на две, „да“ означаваше „да“, „не“ означаваше „не“. Тя – моята баба, когато баща ми и казал, че иска да се вземат с моята майка, тогава млада мома, го посъветвала така:
Да имаш дом със стопанка не е като да въртиш котка, куче, магаре и овце, от пет годишен си с овцете, имаме котки, кучета, овце, знаеш какво е грижа за живинка, всяка душа носи, но жената е друго нещо…. мълчала дълго моята баба …па накрая рекла….жената иска “любене“, на всичко се намира колая, но ако не те “люби“, ако не притреперва от желание всеки път като се прибираш, и в ранна утрин, и късна вечер, няма да Ви бъде дълго. И сине, това с “любенето“ е от Бога, от природата или го има или не, после залисани в ‘дунята‘, ту се засилва, ту замира, ако го няма сега, няма и да го има, та – няма защо да се събирате. И друго сине, ако го има “любенето“ дом да си направите задължително, Ваш дом, двамата да сте му сайбии и за децата се разберете от сега, ако не иска деца да имате, Ваше или да си отгледате, пак няма да Ви бъде, но най-важното сине е ‘достлука‘, а ‘ройнахте‘ еднаш ‘достлука‘, да се махаш на мига, да запомниш това. Заклевам те в баща ти, да се махаш на мига, няма дом, дека ройнат е достлука.
Не бях сигурен, че съм го разбрал, познавах тази дълбока река от непресъхваща ирония, питах за ‘дунята‘, ‘достлука‘, знаех, че ‘ройнахте‘ е – развалям нещо лекомислено много важно за мене, но и за другият или другите хора, а иначе ми обясни, че ‘дунята‘ означавало едновременно свят, земя, душа – цялата вселена, ама за всеки в неговото си сърце, не като да имаш вещи, куче или котка, а ‘достлука‘ означавало хем уважение, хем взаимоотношения, ама не само за двамата, а за всеки от неговата му рода и всички хора които ще познавате през живота си, аз го разбирах, като достойнство и постоянство в осъзнатия избор.
И сега защото си психолог, Бойче, да се опитам да свържа в ‘гещалта‘; мъничката история за съветването, котката, кучето, мъжа и т.н….
Живота се живее, не се мисли!…
Самотата е естественото състояние на човека.
Живей живота си в тишината всред самотата, нека да има всеобхватна добротворност в мислите ти, да следваш естественият ход на нещата, да се усъвършенстваш непрекъснато, във всеки миг да знаеш какво искаш. Мъничкото ‘е‘ свързва нещата в теб и се нарича “то“ – отношение. “То“ – отношението е винаги и доброто и злото в теб. “То“ е в пътя от ‘в себе си‘ към ‘за себе си‘.
Робът е свободен ‘в себе си‘, но не е свободен ‘за себе си‘. Той – робът е собственост на господаря си. Същото е като да бъдеш наблюдаван и да наблюдаваш.
“То“ – отношението към ‘нещата‘ се разкрива когато си свободен ‘за себе си‘.
“То“ – отношението да откриеш ‘в себе си‘ ‘за себе си‘, другостта на другия.
